1 Kings 17

Пророк Илия и сушата в Израил

1 ^a А тесвиецът Илия, който беше от галаадските жители, каза на Ахаав: В името на живия Господ , Израилевия Бог, на Когото служа, ти заявявам, че през тези години няма да падне роса или дъжд освен чрез дума от мен.

2 И Господнето слово дойде към него и му каза:

3 Тръгнѝ оттук, обърни се на изток и се скрий при потока Херит, който е срещу Йордан.

4 Ще пиеш вода от потока; а на враните заповядах да те хранят там.

5 И той отиде и постъпи според Господнето слово: отиде и седна при потока Херит, който е срещу Йордан.

6 И враните му донасяха хляб и месо сутрин и вечер. А вода той пиеше от потока.

7 А след известно време потокът пресъхна, понеже не валя дъжд по земята.

Илия и вдовицата от Сарепта

8 Тогава Господнето слово дойде към него и му каза:

9 ^b Стани, иди в Сарепта Сидонска и остани там; заповядах на една вдовица там да те храни.

10 И така, той стана и отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, там видя една вдовица, която събираше дърва. Той я извика и ѝ каза: Донеси ми, моля те, малко вода в съд да пия.

11 А когато жената отиваше да донесе, той извика след нея: Донеси ми, моля те, и залък хляб в ръката си.

12 А тя отговори: Заклевам се в живота на Господа , твоя Бог, нямам нито една пита, а само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната. И сега събирам дръвчета, за да ида и да го приготвя за мен и за сина ми – да го изядем и да умрем.

13 Тогава Илия ѝ каза: Не бой се! Иди и направи, както каза; но омеси от брашното първо за мен една малка пита и ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си,

14 защото така казва Господ , Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее до деня, когато Господ дадѐ дъжд на земята.

15 И тя отиде да направи, каквото Илия ѝ каза. Така тя, Илия и домът ѝ ядоха много дни.

16 Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля според словото, което Господ говорѝ чрез Илия.

17 А след това синът на жената се разболя, а болестта му беше така тежка, че не можеше да си поеме дъх.

18 ^c Тогава тя каза на Илия: Какво има между мен и тебе, Божий човече? Дошъл си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми?

19 А той ѝ отговори: Дай ми сина си. И като го взе от скута ѝ и го изнесе в горната стая, където живееше, го положи на леглото си.

20 И извика към Господа : Господи , Боже мой! Нанесъл ли си зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина ѝ?

21 ^d Тогава той се простря три пъти върху детето и извика към Господа : Господи , Боже мой, моля Ти се, нека душата на това дете се върне в него!

22 ^e И Господ послуша Илиевия глас и душата на детето се върна в него, и то оживя.

23 Тогава Илия взе детето и го свали от горната стая в къщата, и го даде на майка му. И Илия каза: Виж, синът ти е жив.

24 ^f А жената отвърна на Илия: Сега познавам, че си Божий човек и че Господнето слово, което говориш, е истина.